Призрачна жена
От тайните ни срещи ми омръзна,
не искам да съм призрачна жена!
Душата ми от спомени е тъжна,
защото нощем скита се сама.
Омръзнаха ми скритите прегръдки
и тягостните четири стени!
Омръзнаха ми чаканите глътки
и порциите розови мечти!
Омръзна ми лицето си да крия,
на календара дните да следя!
Омръзна ми от кладенец да пия,
а всяка капка тъжно да пестя!
Кажи ми, че агонията свършва
и всеки ден ще бъде само наш,
или че наш`то цвете се прекършва,
за да не бъде повече мираж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
Чудесен стих, мила, макар и тъжен...
