3 мая 2008 г., 09:14

Призрачна жена

951 0 24
 

 

От тайните ни срещи ми омръзна,

не искам да съм призрачна жена!

Душата ми от спомени е тъжна,

защото нощем скита се сама.

 

Омръзнаха ми скритите прегръдки

и тягостните четири стени!

Омръзнаха ми чаканите глътки

и порциите розови мечти!

 

Омръзна ми лицето си да крия,

на календара дните да следя!

Омръзна ми от кладенец да пия,

а всяка капка тъжно да пестя!

 

Кажи ми, че агонията свършва

и всеки ден ще бъде само наш,

или че наш`то цвете се прекършва,

за да не бъде повече мираж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...