eveloverlord (Емилио Катана)
10 2
21 jun 2008, 22:28

"Призрачният град" 

  Poesía » Otra
663 0 8
В Свят - призрачна развалина,
живях Аз - Вятър, дух, Мъгла,
сред Креп и траурни обкови,
де плуват лепнещи отрови...

Там сънища-Кошмари бродят,
Зъбати Призраци ги водят...
С горящи въглени Очи,
по пясък от разложени души...

Жребец Възседнал Въглен-Мощ
Царува Вечен Конник-Нощ...
Сред залеза на хиляди съдби,
копита къртят Огнени звезди..

Мираж дворци са - пясъчни руини,
де вятър съска от години...
Въздушни кули Те възправят,
ал само Банши приютяват...

Там черни сенки... ничии ръце,
търкалят с грохот каменно сърце.
Безмълвни Врани - две по две... -
Пресичат ВРЕМЕ и Небе...

Тих вопъл бръсне камъни-поле,
потъващ в пяната на Кърваво Море,
А може би, това да бе -
забравен повик на погубено дете...

В Свят Призрачна Развалина,
живях сред Хладна Слепота
- със Злоба хранен и Студенина,
облечен в Няма Самота...

На Леден камък - трънен Трон,
пристегнат с Парещи Окови,
животът ми бе Тръбен Стон...
Душата - чезнеща в Отрови...

© Емилио Катана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??