Jun 21, 2008, 10:28 PM

"Призрачният град"

  Poetry » Other
939 0 8
В Свят - призрачна развалина,
живях Аз - Вятър, дух, Мъгла,
сред Креп и траурни обкови,
де плуват лепнещи отрови...

Там сънища-Кошмари бродят,
Зъбати Призраци ги водят...
С горящи въглени Очи,
по пясък от разложени души...

Жребец Възседнал Въглен-Мощ
Царува Вечен Конник-Нощ...
Сред залеза на хиляди съдби,
копита къртят Огнени звезди..

Мираж дворци са - пясъчни руини,
де вятър съска от години...
Въздушни кули Те възправят,
ал само Банши приютяват...

Там черни сенки... ничии ръце,
търкалят с грохот каменно сърце.
Безмълвни Врани - две по две... -
Пресичат ВРЕМЕ и Небе...

Тих вопъл бръсне камъни-поле,
потъващ в пяната на Кърваво Море,
А може би, това да бе -
забравен повик на погубено дете...

В Свят Призрачна Развалина,
живях сред Хладна Слепота
- със Злоба хранен и Студенина,
облечен в Няма Самота...

На Леден камък - трънен Трон,
пристегнат с Парещи Окови,
животът ми бе Тръбен Стон...
Душата - чезнеща в Отрови...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилио Катана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...