21.06.2008 г., 22:28

"Призрачният град"

941 0 8
В Свят - призрачна развалина,
живях Аз - Вятър, дух, Мъгла,
сред Креп и траурни обкови,
де плуват лепнещи отрови...

Там сънища-Кошмари бродят,
Зъбати Призраци ги водят...
С горящи въглени Очи,
по пясък от разложени души...

Жребец Възседнал Въглен-Мощ
Царува Вечен Конник-Нощ...
Сред залеза на хиляди съдби,
копита къртят Огнени звезди..

Мираж дворци са - пясъчни руини,
де вятър съска от години...
Въздушни кули Те възправят,
ал само Банши приютяват...

Там черни сенки... ничии ръце,
търкалят с грохот каменно сърце.
Безмълвни Врани - две по две... -
Пресичат ВРЕМЕ и Небе...

Тих вопъл бръсне камъни-поле,
потъващ в пяната на Кърваво Море,
А може би, това да бе -
забравен повик на погубено дете...

В Свят Призрачна Развалина,
живях сред Хладна Слепота
- със Злоба хранен и Студенина,
облечен в Няма Самота...

На Леден камък - трънен Трон,
пристегнат с Парещи Окови,
животът ми бе Тръбен Стон...
Душата - чезнеща в Отрови...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилио Катана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...