"Призрачният град"
живях Аз - Вятър, дух, Мъгла,
сред Креп и траурни обкови,
де плуват лепнещи отрови...
Там сънища-Кошмари бродят,
Зъбати Призраци ги водят...
С горящи въглени Очи,
по пясък от разложени души...
Жребец Възседнал Въглен-Мощ
Царува Вечен Конник-Нощ...
Сред залеза на хиляди съдби,
копита къртят Огнени звезди..
Мираж дворци са - пясъчни руини,
де вятър съска от години...
Въздушни кули Те възправят,
ал само Банши приютяват...
Там черни сенки... ничии ръце,
търкалят с грохот каменно сърце.
Безмълвни Врани - две по две... -
Пресичат ВРЕМЕ и Небе...
Тих вопъл бръсне камъни-поле,
потъващ в пяната на Кърваво Море,
А може би, това да бе -
забравен повик на погубено дете...
В Свят Призрачна Развалина,
живях сред Хладна Слепота
- със Злоба хранен и Студенина,
облечен в Няма Самота...
На Леден камък - трънен Трон,
пристегнат с Парещи Окови,
животът ми бе Тръбен Стон...
Душата - чезнеща в Отрови...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилио Катана Всички права запазени
