21 июн. 2008 г., 22:28

"Призрачният град"

942 0 8
В Свят - призрачна развалина,
живях Аз - Вятър, дух, Мъгла,
сред Креп и траурни обкови,
де плуват лепнещи отрови...

Там сънища-Кошмари бродят,
Зъбати Призраци ги водят...
С горящи въглени Очи,
по пясък от разложени души...

Жребец Възседнал Въглен-Мощ
Царува Вечен Конник-Нощ...
Сред залеза на хиляди съдби,
копита къртят Огнени звезди..

Мираж дворци са - пясъчни руини,
де вятър съска от години...
Въздушни кули Те възправят,
ал само Банши приютяват...

Там черни сенки... ничии ръце,
търкалят с грохот каменно сърце.
Безмълвни Врани - две по две... -
Пресичат ВРЕМЕ и Небе...

Тих вопъл бръсне камъни-поле,
потъващ в пяната на Кърваво Море,
А може би, това да бе -
забравен повик на погубено дете...

В Свят Призрачна Развалина,
живях сред Хладна Слепота
- със Злоба хранен и Студенина,
облечен в Няма Самота...

На Леден камък - трънен Трон,
пристегнат с Парещи Окови,
животът ми бе Тръбен Стон...
Душата - чезнеща в Отрови...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилио Катана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...