4 mar 2022, 14:44

Призраци

  Poesía
983 0 6

 

 

О, призраци на неугаснали терзания,

на мисли изплували сред гибелта,

извиращи отново тежки ридания

и сънища уплашили нощта.

 

Вие идвате в покоя от изпитания, 

с наметала изпръскани в кръв, 

от жестоките допуснати страдания

ще тегнеете, като бреме на моя гръб.

 

И аз така приведено ще заплача,

над писаната песен във вечна жал

и утрото ще ме прогони със здрача-

о, призраци да бях гордо изгорял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...