4.03.2022 г., 14:44

Призраци

981 0 6

 

 

О, призраци на неугаснали терзания,

на мисли изплували сред гибелта,

извиращи отново тежки ридания

и сънища уплашили нощта.

 

Вие идвате в покоя от изпитания, 

с наметала изпръскани в кръв, 

от жестоките допуснати страдания

ще тегнеете, като бреме на моя гръб.

 

И аз така приведено ще заплача,

над писаната песен във вечна жал

и утрото ще ме прогони със здрача-

о, призраци да бях гордо изгорял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...