О, призраци на неугаснали терзания,
на мисли изплували сред гибелта,
извиращи отново тежки ридания
и сънища уплашили нощта.
Вие идвате в покоя от изпитания,
с наметала изпръскани в кръв,
от жестоките допуснати страдания
ще тегнеете, като бреме на моя гръб.
И аз така приведено ще заплача,
над писаната песен във вечна жал
и утрото ще ме прогони със здрача-
о, призраци да бях гордо изгорял.