22 oct 2025, 6:11

Призрак

  Poesía
148 0 0

Призрак

На А.

 

Той броди по прашни тавани

И в купчини от стари чаршафи избира си бавно погребални савани

Присяда тихо на прогнилите летви

И слуша стенания тъжни и любовни клетви

 

Огледало счупено, висящо отсреща-

Матов лунен лъч безмълвно посреща.

И във вечерния полумрак

Тръгва Призракът да скита пак.

 

Търси истини отдавна избледнели

И две ръце, които някога за него са копнели

Докосва ги наум, във мрака

И тихо шепне: “душата ми оттатък цялата Вселена ще те чака… “

 

Не искам да си тръгвам, не сега

Все още е сърцето ми в тъга

Макар и Призрак да съм вече

Не бих могъл да те обичам отдалече!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Велев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...