Oct 22, 2025, 6:11 AM

Призрак

  Poetry
146 0 0

Призрак

На А.

 

Той броди по прашни тавани

И в купчини от стари чаршафи избира си бавно погребални савани

Присяда тихо на прогнилите летви

И слуша стенания тъжни и любовни клетви

 

Огледало счупено, висящо отсреща-

Матов лунен лъч безмълвно посреща.

И във вечерния полумрак

Тръгва Призракът да скита пак.

 

Търси истини отдавна избледнели

И две ръце, които някога за него са копнели

Докосва ги наум, във мрака

И тихо шепне: “душата ми оттатък цялата Вселена ще те чака… “

 

Не искам да си тръгвам, не сега

Все още е сърцето ми в тъга

Макар и Призрак да съм вече

Не бих могъл да те обичам отдалече!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Велев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...