Призрак
Призрак
На А.
Той броди по прашни тавани
И в купчини от стари чаршафи избира си бавно погребални савани
Присяда тихо на прогнилите летви
И слуша стенания тъжни и любовни клетви
Огледало счупено, висящо отсреща-
Матов лунен лъч безмълвно посреща.
И във вечерния полумрак
Тръгва Призракът да скита пак.
Търси истини отдавна избледнели
И две ръце, които някога за него са копнели
Докосва ги наум, във мрака
И тихо шепне: “душата ми оттатък цялата Вселена ще те чака… “
Не искам да си тръгвам, не сега
Все още е сърцето ми в тъга
Макар и Призрак да съм вече
Не бих могъл да те обичам отдалече!
© Владимир Велев All rights reserved. ✍️ No AI Used