22 окт. 2025 г., 06:11

Призрак

147 0 0

Призрак

На А.

 

Той броди по прашни тавани

И в купчини от стари чаршафи избира си бавно погребални савани

Присяда тихо на прогнилите летви

И слуша стенания тъжни и любовни клетви

 

Огледало счупено, висящо отсреща-

Матов лунен лъч безмълвно посреща.

И във вечерния полумрак

Тръгва Призракът да скита пак.

 

Търси истини отдавна избледнели

И две ръце, които някога за него са копнели

Докосва ги наум, във мрака

И тихо шепне: “душата ми оттатък цялата Вселена ще те чака… “

 

Не искам да си тръгвам, не сега

Все още е сърцето ми в тъга

Макар и Призрак да съм вече

Не бих могъл да те обичам отдалече!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Велев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...