9 dic 2010, 16:27

Призвание

  Poesía » Civil
664 0 1

Призвание

Аз исках да бъда такава –

да обичам, да галя – пазител.

И както бях си мечтала –

ето ме – станах учител!

 

И своята обич раздавах

на моите и чужди деца –

в тях вярата палех –

в чисти зеници – звезда!

 

Изкуството ми беше стожер,

науката – моя опора;

Изричайки „знаеш” и „можеш”,

съграждах бъдещи хора.

 

Дали съм успяла – не зная,

ще го усетя в нашия век,

но ще продължавам да вая

от малкото дете – Човек!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо пък самохвалство? Жената си обича професия, на която напълно се е отдала. И какво лошо има в това? Тя не твърди, че създава гении, просто прави това, което може и обича.
    А защо мястото на стихотворението да не е "Гражданска".
    Що се отнася до самото стихотворение, то има нжда от "ремонт"

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...