9 dic 2010, 16:27

Призвание 

  Poesía » Civil
540 0 1

Призвание

Аз исках да бъда такава –

да обичам, да галя – пазител.

И както бях си мечтала –

ето ме – станах учител!

 

И своята обич раздавах

на моите и чужди деца –

в тях вярата палех –

в чисти зеници – звезда!

 

Изкуството ми беше стожер,

науката – моя опора;

Изричайки „знаеш” и „можеш”,

съграждах бъдещи хора.

 

Дали съм успяла – не зная,

ще го усетя в нашия век,

но ще продължавам да вая

от малкото дете – Човек!

© Виолина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Защо пък самохвалство? Жената си обича професия, на която напълно се е отдала. И какво лошо има в това? Тя не твърди, че създава гении, просто прави това, което може и обича.
    А защо мястото на стихотворението да не е "Гражданска".
    Що се отнася до самото стихотворение, то има нжда от "ремонт"
Propuestas
: ??:??