9 dic 2010, 16:27

Призвание

  Poesía » Civil
666 0 1

Призвание

Аз исках да бъда такава –

да обичам, да галя – пазител.

И както бях си мечтала –

ето ме – станах учител!

 

И своята обич раздавах

на моите и чужди деца –

в тях вярата палех –

в чисти зеници – звезда!

 

Изкуството ми беше стожер,

науката – моя опора;

Изричайки „знаеш” и „можеш”,

съграждах бъдещи хора.

 

Дали съм успяла – не зная,

ще го усетя в нашия век,

но ще продължавам да вая

от малкото дете – Човек!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо пък самохвалство? Жената си обича професия, на която напълно се е отдала. И какво лошо има в това? Тя не твърди, че създава гении, просто прави това, което може и обича.
    А защо мястото на стихотворението да не е "Гражданска".
    Що се отнася до самото стихотворение, то има нжда от "ремонт"

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...