Призвание
Аз исках да бъда такава –
да обичам, да галя – пазител.
И както бях си мечтала –
ето ме – станах учител!
И своята обич раздавах
на моите и чужди деца –
в тях вярата палех –
в чисти зеници – звезда!
Изкуството ми беше стожер,
науката – моя опора;
Изричайки „знаеш” и „можеш”,
съграждах бъдещи хора.
Дали съм успяла – не зная,
ще го усетя в нашия век,
но ще продължавам да вая
от малкото дете – Човек!
© Виолина Все права защищены
А защо мястото на стихотворението да не е "Гражданска".
Що се отнася до самото стихотворение, то има нжда от "ремонт"