Призвание
Аз исках да бъда такава –
да обичам, да галя – пазител.
И както бях си мечтала –
ето ме – станах учител!
И своята обич раздавах
на моите и чужди деца –
в тях вярата палех –
в чисти зеници – звезда!
Изкуството ми беше стожер,
науката – моя опора;
Изричайки „знаеш” и „можеш”,
съграждах бъдещи хора.
Дали съм успяла – не зная,
ще го усетя в нашия век,
но ще продължавам да вая
от малкото дете – Човек!
© Виолина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
