Dec 9, 2010, 4:27 PM

Призвание

  Poetry » Civic
662 0 1

Призвание

Аз исках да бъда такава –

да обичам, да галя – пазител.

И както бях си мечтала –

ето ме – станах учител!

 

И своята обич раздавах

на моите и чужди деца –

в тях вярата палех –

в чисти зеници – звезда!

 

Изкуството ми беше стожер,

науката – моя опора;

Изричайки „знаеш” и „можеш”,

съграждах бъдещи хора.

 

Дали съм успяла – не зная,

ще го усетя в нашия век,

но ще продължавам да вая

от малкото дете – Човек!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо пък самохвалство? Жената си обича професия, на която напълно се е отдала. И какво лошо има в това? Тя не твърди, че създава гении, просто прави това, което може и обича.
    А защо мястото на стихотворението да не е "Гражданска".
    Що се отнася до самото стихотворение, то има нжда от "ремонт"

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...