9.12.2010 г., 16:27

Призвание

659 0 1

Призвание

Аз исках да бъда такава –

да обичам, да галя – пазител.

И както бях си мечтала –

ето ме – станах учител!

 

И своята обич раздавах

на моите и чужди деца –

в тях вярата палех –

в чисти зеници – звезда!

 

Изкуството ми беше стожер,

науката – моя опора;

Изричайки „знаеш” и „можеш”,

съграждах бъдещи хора.

 

Дали съм успяла – не зная,

ще го усетя в нашия век,

но ще продължавам да вая

от малкото дете – Човек!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо пък самохвалство? Жената си обича професия, на която напълно се е отдала. И какво лошо има в това? Тя не твърди, че създава гении, просто прави това, което може и обича.
    А защо мястото на стихотворението да не е "Гражданска".
    Що се отнася до самото стихотворение, то има нжда от "ремонт"

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...