На този ден, преди... малко за мене
и доста... за тебе лета.
Проплака дете, ококори очите
и в тях аз открих синева.
Протегнах ръце. Във скута те сгуших.
Дъхът за секунда не спря.
Да вдишам, реших, аромата на дюли
и есенна морна трева.
Притисках те силно. Повтарях: "Обичам
сина, който мене избра!"
Съдбата ти скришом, обредно обричах.
Преглъщах от радост сълза. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse