Проблесна звезда
На този ден, преди... малко за мене
и доста... за тебе лета.
Проплака дете, ококори очите
и в тях аз открих синева.
Протегнах ръце. Във скута те сгуших.
Дъхът за секунда не спря.
Да вдишам, реших, аромата на дюли
и есенна морна трева.
Притисках те силно. Повтарях: "Обичам
сина, който мене избра!"
Съдбата ти скришом, обредно обричах.
Преглъщах от радост сълза.
Повтарях... обичам, докато растеше,
повярвал в щастлива съдба.
Във полет ти детството свое редеше,
преследвайки мъжка мечта.
Крилете размахал, гореше, пламтеше,
а цел бе небесна дъга.
Летейки, обяздвайки сам ветровете,
порасна... Проблесна звезда.
На тази дата, преди 26 години се роди моята първа звездичка, големият ми син.
Щастлива съм, че ме избра за своя майка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
