На този ден, преди... малко за мене
и доста... за тебе лета.
Проплака дете, ококори очите
и в тях аз открих синева.
Протегнах ръце. Във скута те сгуших.
Дъхът за секунда не спря.
Да вдишам, реших, аромата на дюли
и есенна морна трева.
Притисках те силно. Повтарях: "Обичам
сина, който мене избра!"
Съдбата ти скришом, обредно обричах.
Преглъщах от радост сълза. ...