25 nov 2009, 20:41

Прочетена книга

  Poesía
1.1K 0 2

Дали да му звънна?

Или да изчакам?

Цял ден се питам така.

По-скоро той да ме потърси очаквам,

но не се случва това.

Нали само десет цифри делят ни

от шеметен полет във висота...

А само думи в главата звънят ми,

в сърцето ми - празнота.

И, докато умувам и се въздържам,

времето безвъзвратно тече.

Любовния порив без смисъл задържам.

Току виж, съм изпуснала мойто момче.

Така, че набирам. Смелост добих.

Но... сигналът  "заето" ми тананика.

Докато съм писала ненужния стих,

любовта се превърнала в прочетена книга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...