25 nov 2009, 20:41

Прочетена книга

  Poesía
1.1K 0 2

Дали да му звънна?

Или да изчакам?

Цял ден се питам така.

По-скоро той да ме потърси очаквам,

но не се случва това.

Нали само десет цифри делят ни

от шеметен полет във висота...

А само думи в главата звънят ми,

в сърцето ми - празнота.

И, докато умувам и се въздържам,

времето безвъзвратно тече.

Любовния порив без смисъл задържам.

Току виж, съм изпуснала мойто момче.

Така, че набирам. Смелост добих.

Но... сигналът  "заето" ми тананика.

Докато съм писала ненужния стих,

любовта се превърнала в прочетена книга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...