25.11.2009 г., 20:41

Прочетена книга

1.1K 0 2

Дали да му звънна?

Или да изчакам?

Цял ден се питам така.

По-скоро той да ме потърси очаквам,

но не се случва това.

Нали само десет цифри делят ни

от шеметен полет във висота...

А само думи в главата звънят ми,

в сърцето ми - празнота.

И, докато умувам и се въздържам,

времето безвъзвратно тече.

Любовния порив без смисъл задържам.

Току виж, съм изпуснала мойто момче.

Така, че набирам. Смелост добих.

Но... сигналът  "заето" ми тананика.

Докато съм писала ненужния стих,

любовта се превърнала в прочетена книга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...