25 нояб. 2009 г., 20:41

Прочетена книга

1.1K 0 2

Дали да му звънна?

Или да изчакам?

Цял ден се питам така.

По-скоро той да ме потърси очаквам,

но не се случва това.

Нали само десет цифри делят ни

от шеметен полет във висота...

А само думи в главата звънят ми,

в сърцето ми - празнота.

И, докато умувам и се въздържам,

времето безвъзвратно тече.

Любовния порив без смисъл задържам.

Току виж, съм изпуснала мойто момче.

Така, че набирам. Смелост добих.

Но... сигналът  "заето" ми тананика.

Докато съм писала ненужния стих,

любовта се превърнала в прочетена книга...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...