Дали да му звънна?
Или да изчакам?
Цял ден се питам така.
По-скоро той да ме потърси очаквам,
но не се случва това.
Нали само десет цифри делят ни
от шеметен полет във висота...
А само думи в главата звънят ми,
в сърцето ми - празнота.
И, докато умувам и се въздържам,
времето безвъзвратно тече.
Любовния порив без смисъл задържам.
Току виж, съм изпуснала мойто момче.
Така, че набирам. Смелост добих.
Но... сигналът "заето" ми тананика.
Докато съм писала ненужния стих,
любовта се превърнала в прочетена книга...
© Катерина Все права защищены