Nov 25, 2009, 8:41 PM

Прочетена книга

  Poetry
1.1K 0 2

Дали да му звънна?

Или да изчакам?

Цял ден се питам така.

По-скоро той да ме потърси очаквам,

но не се случва това.

Нали само десет цифри делят ни

от шеметен полет във висота...

А само думи в главата звънят ми,

в сърцето ми - празнота.

И, докато умувам и се въздържам,

времето безвъзвратно тече.

Любовния порив без смисъл задържам.

Току виж, съм изпуснала мойто момче.

Така, че набирам. Смелост добих.

Но... сигналът  "заето" ми тананика.

Докато съм писала ненужния стих,

любовта се превърнала в прочетена книга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...