21 ago 2018, 8:02

Прочит на един поглед

792 2 0

Няма ги вече очите на майка ми, загрижени,
че Животът ни пъхна под носа онази графа,
която с теб попълваме вече еднакво...
Питам се, защо съдържанието й предизвиква
толкова много любопитство, сякаш,
написаното в нея, би изпълнило Живота
с много повече съдържание?
Пък, и има ли смисъл да я попълвам,
щом като професионалните празници
трябва всеки сам да си ги празнува?...
Графата, събираща всички погледи -
скръбно превъзходство, най-независимата,
и най-неблагодарната, ... тази, която спря очите ти!
Виждам тържеството им, и проницателното им разбиране:
„Е, и какво като не успя да биеш рекорда на Кариатидите?
Добрата поддръжка, и солидната основа,
са вече две успоредни в безкрайността...
Дишай! Свали ги тези ръце,
и отупай праха от цветята и украсата -
ръцете са предназначени за друго.”
И се опитах да дишам...
И Бог ми е свидетел, не подозирах, че най - добрата поддръжка се прави с перото на най-добрите Еквилибристи...


26.01.2018 г., 01.30 ч.

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Свещарска_гробница#/media/File:Thomb-Sveshtari-2.jpg

(Снимката е от "Свещарската гробница" -Уикипедия)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Този свободен стих за първи път е публикуван в творческия ми Фейсбук  "Dvekitki Karlovo" на 26.01.2018 г. в 1,30 часа и е вдъхновен от един археолог, който ме научи да ценя себе си! 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...