21 авг. 2018 г., 08:02

Прочит на един поглед 

  Поэзия » Любовная, Философская, Свободный стих
581 2 0

Няма ги вече очите на майка ми, загрижени,
че Животът ни пъхна под носа онази графа,
която с теб попълваме вече еднакво...
Питам се, защо съдържанието й предизвиква
толкова много любопитство, сякаш,
написаното в нея, би изпълнило Живота
с много повече съдържание?
Пък, и има ли смисъл да я попълвам,
щом като професионалните празници
трябва всеки сам да си ги празнува?...
Графата, събираща всички погледи -
скръбно превъзходство, най-независимата,
и най-неблагодарната, ... тази, която спря очите ти!
Виждам тържеството им, и проницателното им разбиране:
„Е, и какво като не успя да биеш рекорда на Кариатидите?
Добрата поддръжка, и солидната основа,
са вече две успоредни в безкрайността...
Дишай! Свали ги тези ръце,
и отупай праха от цветята и украсата -
ръцете са предназначени за друго.”
И се опитах да дишам...
И Бог ми е свидетел, не подозирах, че най - добрата поддръжка се прави с перото на най-добрите Еквилибристи...


26.01.2018 г., 01.30 ч.

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Свещарска_гробница#/media/File:Thomb-Sveshtari-2.jpg

(Снимката е от "Свещарската гробница" -Уикипедия)

© Таня Чардакова Все права защищены

Този свободен стих за първи път е публикуван в творческия ми Фейсбук  "Dvekitki Karlovo" на 26.01.2018 г. в 1,30 часа и е вдъхновен от един археолог, който ме научи да ценя себе си! 

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??