Няма ги вече очите на майка ми, загрижени,
че Животът ни пъхна под носа онази графа,
която с теб попълваме вече еднакво...
Питам се, защо съдържанието й предизвиква
толкова много любопитство, сякаш,
написаното в нея, би изпълнило Живота
с много повече съдържание?
Пък, и има ли смисъл да я попълвам,
щом като професионалните празници
трябва всеки сам да си ги празнува?...
Графата, събираща всички погледи -
скръбно превъзходство, най-независимата, ...