Няма ги вече очите на майка ми, загрижени,
че Животът ни пъхна под носа онази графа,
която с теб попълваме вече еднакво...
Питам се, защо съдържанието й предизвиква
толкова много любопитство, сякаш,
написаното в нея, би изпълнило Живота
с много повече съдържание?
Пък, и има ли смисъл да я попълвам,
щом като професионалните празници
трябва всеки сам да си ги празнува?...
Графата, събираща всички погледи -
скръбно превъзходство, най-независимата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Този свободен стих за първи път е публикуван в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 26.01.2018 г. в 1,30 часа и е вдъхновен от един археолог, който ме научи да ценя себе си!