Продавачът на моливи

aap (Ангел)
921 3578

1 jul 2014, 21:48

Poesía » Civil

351 0 4

От сутрин до вечер,

на сергията стара;

Под дудата сенчеста,

седи един старец самотен?!

Моливи цветни

с години продава.

За цветни надежди,

с любов ги раздава!

На столче олющено,

с очи тъжни, пълни със мъка...

Гледа тълпата,

забързана, хладна...

Как ниже се сякаш,

зомбирани те са.

Никой сергията стара

за миг не поглежда.

Нито за малка надежда,

ръка да подава...!

Старецът тъжно

главата поклаща.

И цъка с език!

Че вече я няма -

нашата същност...

Нощем до късно,

крушката свети!

Под старата дуда

старец седи...

Продава цветни надежди

в самотните дни!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aap (Ангел)

2014-07-03T19:17:38+03:00

За надеждата с любов.Благодаря Сани.Поздрави!!!
Sanvali (Санвали)

2014-07-03T19:05:50+03:00

"Че вече я няма -
нашата същност..."

Откриваема е...

Поздрави, Ангел!
aap (Ангел)

2014-07-03T17:39:06+03:00

Радвам се за искрения коментар.Благодаря Маги!Поздрави!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2014-07-03T17:31:10+03:00

развълнува ме... много..
и нещо, което остана в душата ми..