aap (Ангел)
875 3603
1.07.2014 г., 21:48 ч.

Продавачът на моливи 

  Поезия » Гражданска
321 0 4

От сутрин до вечер,

на сергията стара;

Под дудата сенчеста,

седи един старец самотен?!

Моливи цветни 

с години продава.

За цветни надежди,

с любов ги раздава!

На столче олющено,

с очи тъжни, пълни със мъка...

Гледа тълпата,

забързана, хладна...

Как ниже се сякаш,

зомбирани те са.

Никой сергията стара

за миг не поглежда.

Нито за малка надежда,

ръка да подава...!

Старецът тъжно 

главата поклаща.

И цъка с език!

Че вече я няма -

нашата същност...

Нощем до късно,

крушката свети!

Под старата дуда 

старец седи...

Продава цветни надежди 

в самотните дни!!!

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За надеждата с любов.Благодаря Сани.Поздрави!!!
  • "Че вече я няма -
    нашата същност..."

    Откриваема е...

    Поздрави, Ангел!
  • Радвам се за искрения коментар.Благодаря Маги!Поздрави!!!
  • развълнува ме... много..
    и нещо, което остана в душата ми..
Предложения
: ??:??