Jul 1, 2014, 9:48 PM

Продавачът на моливи 

  Poetry » Civilian
318 0 4

От сутрин до вечер,

на сергията стара;

Под дудата сенчеста,

седи един старец самотен?!

Моливи цветни 

с години продава.

За цветни надежди,

с любов ги раздава!

На столче олющено,

с очи тъжни, пълни със мъка...

Гледа тълпата,

забързана, хладна...

Как ниже се сякаш,

зомбирани те са.

Никой сергията стара

за миг не поглежда.

Нито за малка надежда,

ръка да подава...!

Старецът тъжно 

главата поклаща.

И цъка с език!

Че вече я няма -

нашата същност...

Нощем до късно,

крушката свети!

Под старата дуда 

старец седи...

Продава цветни надежди 

в самотните дни!!!

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • За надеждата с любов.Благодаря Сани.Поздрави!!!
  • "Че вече я няма -
    нашата същност..."

    Откриваема е...

    Поздрави, Ангел!
  • Радвам се за искрения коментар.Благодаря Маги!Поздрави!!!
  • развълнува ме... много..
    и нещо, което остана в душата ми..
Random works
: ??:??