Продавачът на моливи
От сутрин до вечер,
на сергията стара;
Под дудата сенчеста,
седи един старец самотен?!
Моливи цветни
с години продава.
За цветни надежди,
с любов ги раздава!
На столче олющено,
с очи тъжни, пълни със мъка...
Гледа тълпата,
забързана, хладна...
Как ниже се сякаш,
зомбирани те са.
Никой сергията стара
за миг не поглежда.
Нито за малка надежда,
ръка да подава...!
Старецът тъжно
главата поклаща.
И цъка с език!
Че вече я няма -
нашата същност...
Нощем до късно,
крушката свети!
Под старата дуда
старец седи...
Продава цветни надежди
в самотните дни!!!
© Ангел All rights reserved.
