Продрано небе

лъвче (Лъки)
122 998

23 nov 2010, 19:39

Poesía » Otra

471 0 2

Ръце, прегърнали студено кръста.

Небе, продрано от невиждащи очи.

В зениците напукани

сто дявола се връщат,

възседнали табуни без юзди.

В душата

покълналите тръни

кървяха с момини сълзи,

злините, в кошница събрани,

просъскваха

с езици на змии.

А беше пусто,

кърваво морето,

стаено в своите дълбини.

Орисници

кълняха неродено,

преди да са пропели първите петли.

Душата бе удавница.

Във лава

изгаряше стихийно

всяка нейна страст

… в сърцето само

Любовта му

разцъфваше над огнената паст.

Притихнаха

и адът

и небето.

Изток изсветля.

Зората се роди

в очите на момиче,

ревнивите тревоги

целуна

и ги разпиля...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

лъвче (Лъки)

2010-11-24T11:02:20+02:00

Благодаря,за топлите думи,Веси,Руми и Ангел!Нека има много слънце в дните ви!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-11-23T20:26:05+02:00

Ти пишеш много хубаво, Лъки!
Беше удоволствие за мен!