Продрано небе

23.11.2010 г., 19:39 ч.

Поезия » Друга

540 0 2

Ръце, прегърнали студено кръста.
Небе, продрано от невиждащи очи.
В зениците напукани
сто дявола се връщат,
възседнали табуни без юзди.
В душата
покълналите тръни
кървяха с момини сълзи,
злините, в кошница събрани,
просъскваха
с езици на змии.
А беше пусто, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Продрано небе

Искате да прочетете повече?

Предложения