лъвче (Лъки)
122 998
23.11.2010 г., 19:39 ч.

Продрано небе 

  Поезия » Друга
479 0 2

Ръце, прегърнали студено кръста.

Небе, продрано от невиждащи очи.

В зениците напукани

сто дявола се връщат,

възседнали табуни без юзди.

В душата

покълналите тръни

кървяха с момини сълзи,

злините, в кошница събрани,

просъскваха

с езици на змии.

А беше пусто,

кърваво морето,

стаено в своите дълбини.

Орисници

кълняха неродено,

преди да са пропели първите петли.

Душата бе удавница.

Във лава

изгаряше стихийно

всяка нейна страст

… в сърцето само

Любовта му

разцъфваше над огнената паст.

Притихнаха

 и адът

 и небето.

Изток изсветля.

Зората се роди

в очите на момиче,

ревнивите тревоги

целуна

и ги разпиля...

© Лъки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,за топлите думи,Веси,Руми и Ангел!Нека има много слънце в дните ви!
  • Ти пишеш много хубаво, Лъки!
    Беше удоволствие за мен!
Предложения
: ??:??