Профан

17 abr 2010, 21:13

Poesía » Otra

759 0 1

Тълпа, живот

и моето мълчание...

Пропускам своя ход

с угаснало желание.

Спомени за смях,

музика, която задушава,

тогава с времето се слях…

А то защо не отминава?

Не се интересувам

от нищо на света.

И за нищо не бълнувам,

и не търся красота.

Знания, теории,

история и слава,

учени в обсерватории

за моя ум са плява.

А ти не си ми вече враг…

Стихът ми е посредствен и разлян

и мисля си все пак -

какво пък, нека съм профан.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.