Тълпа, живот
и моето мълчание...
Пропускам своя ход
с угаснало желание.
Спомени за смях,
музика, която задушава,
тогава с времето се слях…
А то защо не отминава?
Не се интересувам
от нищо на света.
И за нищо не бълнувам,
и не търся красота.
Знания, теории,
история и слава,
учени в обсерватории
за моя ум са плява.
А ти не си ми вече враг…
Стихът ми е посредствен и разлян
и мисля си все пак -
какво пък, нека съм профан.
© Безделник All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
