Apr 17, 2010, 9:13 PM

Профан 

  Poetry » Other
778 0 1

Тълпа, живот

и моето мълчание...

Пропускам своя ход

с угаснало желание.

 

Спомени за смях,

музика, която задушава,

тогава с времето се слях…

А то защо не отминава?

 

Не се интересувам

от нищо на света.

И за нищо не бълнувам,

и не търся красота.

 

Знания, теории,

история и слава,

учени в обсерватории

за моя ум са плява.

 

А ти не си ми вече враг…

Стихът ми е посредствен и разлян

и мисля си все пак -

какво пък, нека съм профан.

 

 

© Безделник All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво и мъдро казано - цената на някои неща разбираме едва, когато ги загубим...
    Поздравления и пожелавам нова любов и нови хубави стихове!
Random works
: ??:??