Тълпа, живот
и моето мълчание...
Пропускам своя ход
с угаснало желание.
Спомени за смях,
музика, която задушава,
тогава с времето се слях…
А то защо не отминава?
Не се интересувам
от нищо на света.
И за нищо не бълнувам,
и не търся красота.
Знания, теории,
история и слава,
учени в обсерватории
за моя ум са плява.
А ти не си ми вече враг…
Стихът ми е посредствен и разлян
и мисля си все пак -
какво пък, нека съм профан.
© Безделник All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
