Профан
Тълпа, живот
и моето мълчание...
Пропускам своя ход
с угаснало желание.
Спомени за смях,
музика, която задушава,
тогава с времето се слях…
А то защо не отминава?
Не се интересувам
от нищо на света.
И за нищо не бълнувам,
и не търся красота.
Знания, теории,
история и слава,
учени в обсерватории
за моя ум са плява.
А ти не си ми вече враг…
Стихът ми е посредствен и разлян
и мисля си все пак -
какво пък, нека съм профан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Безделник Всички права запазени
