22 feb 2018, 22:18

Прогонени

  Poesía
459 1 7

Прогонени от свойте чувства...

Прогонени от своята лъжа!?

Стоим сами във свойте къщи

И търсим в другите вина.

 

А всъщност самотници сме ние

Души предали се на гориста

Души самотни, вярващи в лъжата

Таз същата предала любовта.

 

Кога ли ще признаем грешките си

Кога ли другите ще съжалим!?

Нима нахално е да кажеш

живеем всички в свят един.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Веси ,хубава вечер мила!
  • Така е, Ачо. Светът е един и е за всички. Поздравления за хубавия стих!
  • Не знам найстина Приятелю,не знам!Благодаря за истинското Приятелство!До нови!
  • Благодаря Георги!!!
  • Хареса ми...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...