22.02.2018 г., 22:18

Прогонени

461 1 7

Прогонени от свойте чувства...

Прогонени от своята лъжа!?

Стоим сами във свойте къщи

И търсим в другите вина.

 

А всъщност самотници сме ние

Души предали се на гориста

Души самотни, вярващи в лъжата

Таз същата предала любовта.

 

Кога ли ще признаем грешките си

Кога ли другите ще съжалим!?

Нима нахално е да кажеш

живеем всички в свят един.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Веси ,хубава вечер мила!
  • Така е, Ачо. Светът е един и е за всички. Поздравления за хубавия стих!
  • Не знам найстина Приятелю,не знам!Благодаря за истинското Приятелство!До нови!
  • Благодаря Георги!!!
  • Хареса ми...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...