Проговорили мълчания
ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
... навярно хлябът ми е чер от проговорили мълчания,
мирише ми на гнил килер, но този гнил килер е в Дания,
тук всички сме света вода, и свети българската кочина,
и всяка глътка свобода в салама е съсредоточена,
ядем – и тъй гробовно спим, че хъркат ни дори иконите,
когато литнем яко дим, нима за нас сълзи ще роните? –
безкнижници, преяли с власт, се кръстят в българските храмове,
да вярвам на Еклисиаст, че време е да трупам камъни? –
под българския небосвод тъй сладко спят деца и внуци,
народът! – моят мил народ, спря да сънува революции.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Абе една диванна армия се е навъдила - я виж във фейса, що петрЕонизъм, що нещо... ама площадите празни...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Не помня точно нейното име, може би "Ботевите четници разказват".
Чел съм я може би преди петдесет години, но ми се е загнездил, задълбал един пасаж.
Онзи, когато заловените и оковани Ботев четници минават в центъра на Орхание.
Българите плювали върху тях и ги проклинали, че им развалини РАХАТЛЪКА.
Нашият народ е предобър!
Не трябва да го виним за тази доброта!
Революциите се правят от други...