Проговорили мълчания
ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
... навярно хлябът ми е чер от проговорили мълчания,
мирише ми на гнил килер, но този гнил килер е в Дания,
тук всички сме света вода, и свети българската кочина,
и всяка глътка свобода в салама е съсредоточена,
ядем – и тъй гробовно спим, че хъркат ни дори иконите,
когато литнем яко дим, нима за нас сълзи ще роните? –
безкнижници, преяли с власт, се кръстят в българските храмове,
да вярвам на Еклисиаст, че време е да трупам камъни? –
под българския небосвод тъй сладко спят деца и внуци,
народът! – моят мил народ, спря да сънува революции.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
