gamarima (Маргарита Петрова) gamarima (Маргарита Петрова)
7 123
23 jul 2019, 0:17

Прохождане

1.3K 5 9

        Босоногите хора

        не са романтични.

        Те застават безспорно

        пред болката - лично!

        И не са прозаични,

        макар че простака

        ги одумва различно...

        Те умеят да чакат.

        Всяка нужда познават.

        Даряват утеха -

        ей така,без преструвка -

        обувки и дрехи!

        Благодарност не искат.

        Сакати и слепи -

        този Свят е подтиснал...

        Духът им ни свети!

        Не е трудно да бъдеш

        водач на глупака.

        Но безног да проходи -

        това бих дочакал!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака

15 Puesto

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Ами ето, ти си го написала:
    “И не са прозаични,
    макар че простака
    ги одумва различно...
    Те умеят да чакат.“
  • gamarima (Маргарита Петрова)
    gamarima (Маргарита Петрова)
    Благодаря за гласовете Ви,приятели!Вашите мнения ме радват,защото доказват че духовното ни прохождане е възможно и значимо!Успех на всички!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Гласувам. Много хубава творба! Успех!
  • Станисла (Ссссс)
    Станисла (Ссссс)
    Няма значение отношението ти към поезията, а резултатът! А той е много добър!
    Поздравления и успех!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Давам третия си глас на най-стойностното стихотворение до тук в конкурса, по мое мнение! И те аплодирам, Маргарита!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0