gamarima (Маргарита Петрова) gamarima (Маргарита Петрова)
7 123
23 jul 2019, 0:17

Прохождане

1.3K 5 9

        Босоногите хора

        не са романтични.

        Те застават безспорно

        пред болката - лично!

        И не са прозаични,

        макар че простака

        ги одумва различно...

        Те умеят да чакат.

        Всяка нужда познават.

        Даряват утеха -

        ей така,без преструвка -

        обувки и дрехи!

        Благодарност не искат.

        Сакати и слепи -

        този Свят е подтиснал...

        Духът им ни свети!

        Не е трудно да бъдеш

        водач на глупака.

        Но безног да проходи -

        това бих дочакал!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака

15 Puesto

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Ами ето, ти си го написала:
    “И не са прозаични,
    макар че простака
    ги одумва различно...
    Те умеят да чакат.“
  • gamarima (Маргарита Петрова)
    gamarima (Маргарита Петрова)
    Благодаря за гласовете Ви,приятели!Вашите мнения ме радват,защото доказват че духовното ни прохождане е възможно и значимо!Успех на всички!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Гласувам. Много хубава творба! Успех!
  • Станисла (Ссссс)
    Станисла (Ссссс)
    Няма значение отношението ти към поезията, а резултатът! А той е много добър!
    Поздравления и успех!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Давам третия си глас на най-стойностното стихотворение до тук в конкурса, по мое мнение! И те аплодирам, Маргарита!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0