gamarima (Маргарита Петрова) gamarima (Маргарита Петрова)
7 123
23 июл. 2019 г., 00:17

Прохождане

1.3K 5 9

        Босоногите хора

        не са романтични.

        Те застават безспорно

        пред болката - лично!

        И не са прозаични,

        макар че простака

        ги одумва различно...

        Те умеят да чакат.

        Всяка нужда познават.

        Даряват утеха -

        ей така,без преструвка -

        обувки и дрехи!

        Благодарност не искат.

        Сакати и слепи -

        този Свят е подтиснал...

        Духът им ни свети!

        Не е трудно да бъдеш

        водач на глупака.

        Но безног да проходи -

        това бих дочакал!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака

15 место

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Ами ето, ти си го написала:
    “И не са прозаични,
    макар че простака
    ги одумва различно...
    Те умеят да чакат.“
  • gamarima (Маргарита Петрова)
    gamarima (Маргарита Петрова)
    Благодаря за гласовете Ви,приятели!Вашите мнения ме радват,защото доказват че духовното ни прохождане е възможно и значимо!Успех на всички!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Гласувам. Много хубава творба! Успех!
  • Станисла (Ссссс)
    Станисла (Ссссс)
    Няма значение отношението ти към поезията, а резултатът! А той е много добър!
    Поздравления и успех!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Давам третия си глас на най-стойностното стихотворение до тук в конкурса, по мое мнение! И те аплодирам, Маргарита!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0