23.07.2019 г., 0:17 ч.

Прохождане 

  Поезия » Философска
764 5 9

        Босоногите хора

        не са романтични.

        Те застават безспорно

        пред болката - лично!

        И не са прозаични,

        макар че простака

        ги одумва различно...

        Те умеят да чакат.

        Всяка нужда познават.

        Даряват утеха -

        ей така,без преструвка -

        обувки и дрехи!

        Благодарност не искат.

        Сакати и слепи -

        този Свят е подтиснал...

        Духът им ни свети!

        Не е трудно да бъдеш

        водач на глупака.

        Но безног да проходи -

        това бих дочакал!

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

15 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами ето, ти си го написала:
    “И не са прозаични,
    макар че простака
    ги одумва различно...
    Те умеят да чакат.“
  • Благодаря за гласовете Ви,приятели!Вашите мнения ме радват,защото доказват че духовното ни прохождане е възможно и значимо!Успех на всички!
  • Гласувам. Много хубава творба! Успех!
  • Няма значение отношението ти към поезията, а резултатът! А той е много добър!
    Поздравления и успех!
  • Давам третия си глас на най-стойностното стихотворение до тук в конкурса, по мое мнение! И те аплодирам, Маргарита!
  • Хубав стих!
  • Благодаря за оценките!Само ще отбележа,че за мен поезията никога не е била "самоцелен спорт"!И ако заложената в моя стих мисъл не е докоснала ума или сърцето Ви,това ме мотивира само се изразявам по-добре,а не да се стремя към словесна каша.До нови срещи!
  • Няма пък да дам глас. Технически. е изпълнено отлично, но е съмнително, алогично отнесено. Лично мнение - не харесвам словесни еквилибристики, построени на основите на акробатични подскоци, от любов към самоцелния спорт.
  • " Те застават безспорно

    пред болката - лично!"

    Браво!
Предложения
: ??:??