23.07.2019 г., 0:17

Прохождане

1.3K 5 9

        Босоногите хора

        не са романтични.

        Те застават безспорно

        пред болката - лично!

        И не са прозаични,

        макар че простака

        ги одумва различно...

        Те умеят да чакат.

        Всяка нужда познават.

        Даряват утеха -

        ей така,без преструвка -

        обувки и дрехи!

        Благодарност не искат.

        Сакати и слепи -

        този Свят е подтиснал...

        Духът им ни свети!

        Не е трудно да бъдеш

        водач на глупака.

        Но безног да проходи -

        това бих дочакал!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

15 място

Коментари

Коментари

  • Ами ето, ти си го написала:
    “И не са прозаични,
    макар че простака
    ги одумва различно...
    Те умеят да чакат.“
  • Благодаря за гласовете Ви,приятели!Вашите мнения ме радват,защото доказват че духовното ни прохождане е възможно и значимо!Успех на всички!
  • Гласувам. Много хубава творба! Успех!
  • Няма значение отношението ти към поезията, а резултатът! А той е много добър!
    Поздравления и успех!
  • Давам третия си глас на най-стойностното стихотворение до тук в конкурса, по мое мнение! И те аплодирам, Маргарита!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...