Босоногите хора
не са романтични.
Те застават безспорно
пред болката - лично!
И не са прозаични,
макар че простака
ги одумва различно...
Те умеят да чакат.
Всяка нужда познават.
Даряват утеха -
ей така,без преструвка -
обувки и дрехи!
Благодарност не искат.
Сакати и слепи -
този Свят е подтиснал...
Духът им ни свети!
Не е трудно да бъдеш
водач на глупака.
Но безног да проходи -
това бих дочакал!
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »
“И не са прозаични,
макар че простака
ги одумва различно...
Те умеят да чакат.“