19 oct 2015, 18:01

Произход

  Poesía
573 0 0

Събитията логично следват своя ход -

заключени в безкрайната цикличност.

А вътре в клетката кипи жесток живот,

човешкото е сведено до само-личност.

 

Дори с бактериите да сме били едно,

сме се "развили" до нечувани размери.

"Еволюирали" сме до ниво на същество,

което отговори за света не ще намери.

 

А те са някъде дълбоко, вътре в нас,

във гените, които вещо се модифицират.

Отровата ги разрушава час след час,

дори когато във поднос ни я сервират.

 

И в застаряващото, изморено общество назрява

истината, че допуснати са грешки в кода.

Все още мислещият индивид установява,

че съвършенството не е в човешката природа.

 

Светът около нас предлага ни лъжи -

за да заспим блажено в лоното на мрака.

Но някой ден смирени, вегетиращи дори,

ще видим тъмната страна и на Луната.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...