19.10.2015 г., 18:01

Произход

569 0 0

Събитията логично следват своя ход -

заключени в безкрайната цикличност.

А вътре в клетката кипи жесток живот,

човешкото е сведено до само-личност.

 

Дори с бактериите да сме били едно,

сме се "развили" до нечувани размери.

"Еволюирали" сме до ниво на същество,

което отговори за света не ще намери.

 

А те са някъде дълбоко, вътре в нас,

във гените, които вещо се модифицират.

Отровата ги разрушава час след час,

дори когато във поднос ни я сервират.

 

И в застаряващото, изморено общество назрява

истината, че допуснати са грешки в кода.

Все още мислещият индивид установява,

че съвършенството не е в човешката природа.

 

Светът около нас предлага ни лъжи -

за да заспим блажено в лоното на мрака.

Но някой ден смирени, вегетиращи дори,

ще видим тъмната страна и на Луната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...