Oct 19, 2015, 6:01 PM

Произход

  Poetry
570 0 0

Събитията логично следват своя ход -

заключени в безкрайната цикличност.

А вътре в клетката кипи жесток живот,

човешкото е сведено до само-личност.

 

Дори с бактериите да сме били едно,

сме се "развили" до нечувани размери.

"Еволюирали" сме до ниво на същество,

което отговори за света не ще намери.

 

А те са някъде дълбоко, вътре в нас,

във гените, които вещо се модифицират.

Отровата ги разрушава час след час,

дори когато във поднос ни я сервират.

 

И в застаряващото, изморено общество назрява

истината, че допуснати са грешки в кода.

Все още мислещият индивид установява,

че съвършенството не е в човешката природа.

 

Светът около нас предлага ни лъжи -

за да заспим блажено в лоното на мрака.

Но някой ден смирени, вегетиращи дори,

ще видим тъмната страна и на Луната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...