Събитията логично следват своя ход -

заключени в безкрайната цикличност.

А вътре в клетката кипи жесток живот,

човешкото е сведено до само-личност.

Дори с бактериите да сме били едно,

сме се "развили" до нечувани размери.

"Еволюирали" сме до ниво на същество,

което отговори за света не ще намери.

А те са някъде дълбоко, вътре в нас,

във гените, които вещо се модифицират.

Отровата ги разрушава час след час,

дори когато във поднос ни я сервират.

И в застаряващото, изморено общество назрява

истината, че допуснати са грешки в кода.

Все още мислещият индивид установява,

че съвършенството не е в човешката природа.

Светът около нас предлага ни лъжи -

за да заспим блажено в лоното на мрака.

Но някой ден смирени, вегетиращи дори,

ще видим тъмната страна и на Луната.