19 окт. 2015 г., 18:01

Произход

572 0 0

Събитията логично следват своя ход -

заключени в безкрайната цикличност.

А вътре в клетката кипи жесток живот,

човешкото е сведено до само-личност.

 

Дори с бактериите да сме били едно,

сме се "развили" до нечувани размери.

"Еволюирали" сме до ниво на същество,

което отговори за света не ще намери.

 

А те са някъде дълбоко, вътре в нас,

във гените, които вещо се модифицират.

Отровата ги разрушава час след час,

дори когато във поднос ни я сервират.

 

И в застаряващото, изморено общество назрява

истината, че допуснати са грешки в кода.

Все още мислещият индивид установява,

че съвършенството не е в човешката природа.

 

Светът около нас предлага ни лъжи -

за да заспим блажено в лоното на мрака.

Но някой ден смирени, вегетиращи дори,

ще видим тъмната страна и на Луната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...