4 ene 2013, 16:25

Проклятие 

  Poesía
402 0 0
При себе си не мога да те спра -
отиват си очите ти, ръцете ти и думите.
Различните посоки ни захвърлят
във въртележката на дребните ни страсти.
След пълна вечер сам и дълъг денят поема своя път...
Разкъсана прегръдка, полупризната обич, призната полуобич -
светът в криво огледало открива нормалните си измерения.
Прокълнати сме!
От жените, които не си обичал,
от мъжете, които съм мразила,
от ръцете, които съм приела,
от устните, които си целунал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??