При себе си не мога да те спра -
отиват си очите ти, ръцете ти и думите.
Различните посоки ни захвърлят
във въртележката на дребните ни страсти.
След пълна вечер сам и дълъг денят поема своя път...
Разкъсана прегръдка, полупризната обич, призната полуобич -
светът в криво огледало открива нормалните си измерения.
Прокълнати сме!
От жените, които не си обичал,
от мъжете, които съм мразила,
от ръцете, които съм приела,
от устните, които си целунал. ...