4.01.2013 г., 16:25

Проклятие

534 0 0

При себе си не мога да те спра -

отиват си очите ти, ръцете ти и думите.

Различните посоки ни захвърлят

във въртележката на дребните ни страсти.

След пълна вечер сам и дълъг денят поема своя път...


Разкъсана прегръдка, полупризната обич, призната полуобич -

светът в криво огледало открива нормалните си измерения.

Прокълнати сме!

От жените, които не си обичал,

от мъжете, които съм мразила,

от ръцете, които съм приела,

от устните, които си целунал.

Изоставени сме! На помощ!

Любовта ни е обърнала гръб.

Ще ни спаси неоткъснато глухарче 

край прашен път, листо, понесено от вятъра,

прегръдката ти - да изтърся пясъка от обувката...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...