При себе си не мога да те спра -
отиват си очите ти, ръцете ти и думите.
Различните посоки ни захвърлят
във въртележката на дребните ни страсти.
След пълна вечер сам и дълъг денят поема своя път...
Разкъсана прегръдка, полупризната обич, призната полуобич -
светът в криво огледало открива нормалните си измерения.
Прокълнати сме!
От жените, които не си обичал,
от мъжете, които съм мразила,
от ръцете, които съм приела,
от устните, които си целунал.
Изоставени сме! На помощ!
Любовта ни е обърнала гръб.
Ще ни спаси неоткъснато глухарче
край прашен път, листо, понесено от вятъра,
прегръдката ти - да изтърся пясъка от обувката...
© Мая Тинчева Всички права запазени