Не се плаши от силните ми думи,

от мислите, изречени на глас,

преплетени във римите безумни,

зоват за грях и забранена страст.

Тъга си ми, през вените течаща,

сълза си ми, изплакана в мълчание

и рана си, дълбока и кървяща,

а аз - камбанария без камбани...

И някои това наричат Щастие -

да плачеш и да страдаш от любов-

било почти като Свето причастие -

изстрадай - и за Рая си готов.

Какъв ти Рай, какъв ти Вечен пристан?...

Аз искам обич тука и сега,

а горе, в оня свят измислен,

да дойде, нека, всичката тъга,

да съди после Онзи мъдър старец!

Аз искам да те имам днес и тук,

в ръцете ти да стена до премала,

без дъх да ме оставяш. И без звук

да ме целуваш, като за последно,

да те прегръщам, да преливаш в мен,

да правя всяка твоя нощ вълшебна,

а ти да омагьосваш моя ден.

Отрова си... - отпила съм те вече,

проклятие си - тежко и до смърт

и ти - на мен си доживот обречен,

а аз без тебе - сляпа и без път...

Не се плаши - това са само думи,

а иначе наричат го Любов

и сбъдва се след триста Пълнолуния,

ако до толкова за нея си готов...

Р.Ч.,Лондон 2014'